начало






       
Легенда за "Безбог"

     Като за начало ще започнем с една от легендите за Безбог. Тя, както повечето български легенди е от турско време.
   А именно, по време на турското робство към Добринище се насочил башибозук, за да налага правата вяра. Жителите
   на селото предвидливо се скрили в планината, като се надявали турците да решат, че селото е изоставено и да
   продължат по пътя си. Но не им минал номерът. Турците много харесали мястото с топлите минерални извори и си
   направили стан в селото. Като видели, че нямат намерение скоро да си тръгнат, местните първенци решили да
   отидат и да поставят ребром въпроса пред турците, т.е. че никой от селото не желае да си сменя вярата. Това разбира
   се вбесило башибозуците, които веднага обезглавили пратениците и тръгнали да преследват и колят останалите
   в Балкана. Застигнали ги на брега на езерото в подножието на върха (по-късно наречен Безбог), където ги избили
   до крак. Сечта била толкова жестока, че водите на езерото се оцветили в червено и дълго време след това безбожно
   дело останали кървави, за да напомнят на поколенията за безчинствата на турците и за мястото, където нямало Бог,
   който да спаси хората. И дори днес всеки, който се загледа в плитчините на Безбошкото езеро, може да види
   червения отенък на пясъка по дъното.


















     
Легенда за "Поповото езеро"
      Известно още като "Папаз гьол".

    По време на турското робство в Добринище живеела ненадмината красавица,
   единствено дете на селския свещеник. Дошло време момата да се задоми и
   пред къщата на попа се насъбрали все лични ергени от цялата околия, сред
   които и синът на местния бей. Бащата на момичето обявил пред всички,
   че вече е обещал на дъщеря си да я даде на единствената и любов - бедно
   момче от селото, което било толкова скромно, че дори не посмяло да се
   нареди сред знатните кандидат-женихи. Решението разгневило ергените,
   но най-гневен бил беят, който немогъл да преглътне обидата и на другия
   ден изпратил сина си, да вземе девойката насила. Като разбрали, че няма
   да ги оставят намира, двамата влюбени побягнали към планината. Със сетни
   сили стигнали до брега на езерото в подножието на Джангала, а по петите им,
   потеря. Без да се колебаят избрали единственият начин да останат заедно и
   скочили в ледените води, които ги погълнали и запазили любовта им завинаги.
   Бащата на момичето скочил да ги спасява, но ледените води погълнали и него.
   След време на повърхността на езерото изплувала калимавката на свещеника,
   от която се образувал днешният остров - островът на вечната любов и мъка.